сряда, 20 октомври 2010 г.

Нещо малко

Не знам какво ми трябва,
но ще е нещо дребно -
нещо, което да грабва,
или пък нещо вълшебно...
Копче за ризата стара?
Трета струна за китара?
Може би малка водка?
Или персийска котка?
Нещо толкова малко,
че може да бъде жалко...

Само, че не знам какво е
и то не може да бъде мое...

вторник, 12 октомври 2010 г.

Дневен коктейл

Една голяма доза Истина:
без лепкава Доброжелателност,
Романтика на вкус (май повече),
и без утайки от признателност.

Ледът да бъде ситно натрошен,
Спокойствието - щедра доза,
и капчица Късмет - за мен
и всички, за които се тревожа.

Изпих го - и главата ме боли.
Дори във съжаление се хванах!
И не умрях, светът не се смали,
нито пък по- силна станах...

понеделник, 11 октомври 2010 г.

Есенна неделя

Проспах неделята съзнателно –
пак нямаше какво да кажа.
А в тихото иносказателно
мъгла пълзеше из пейзажа.

На ябълки мирише, на канела,
на тъжна, опустяла къща...
Сънувах чудеса в неделя :
че времето назад се връща...

петък, 8 октомври 2010 г.

Есенно настроение

...И те изгубих в мократа мъгла,
която есента слепи за мене.
Извиках те по вятъра : "Ела!
Ще обещая светло слънце денем!"

Но утрото в слана ще изгори
остатъка от пурпура и златото,
а привечер студено ще вали...
Как щедро есента оплаква лятото!