Select Language

Денят на....

Първият петък на м. Октомври е международен ден на усмивката. Денят на сърцето е преди това – на 26.09. Има също Ден на правото да знам (28.09) – въпреки, че няма ден на възможността да не ме интересува. Има ден на приятелството (09.06), на думата “Обичам те” (28.09) и на целувката (06.07) – но някак е пропуснато да се уточни ден на възможността да бъдеш искрен в думи, целувки и чувства... Има и ден на грамотността (08.09), на левичарите (13.08), на блондинките (31.05), на красотата (09.09), на морските фарове (20.08), на поезията (21.03) ... Вероятно има още много Международни дни, за които ще научавам с изненада. Последно се изненадах от Световен ден на тоалетната, който се чества на 19.11. Не, че имам нещо против поводът за празник, или пък против тоалетните – не дай, Боже! Имам обаче много против начинът на отбелязване на този светъл ден – организира се трета (!) национална конференция “Toilets.bg”. Форумът ще разисква “позицията и ролята на институциите, бизнеса и обществеността по отношение на обществените тоалетни”, а също и “тенденциите в архитектурата и дизайна по отношение на обществените тоалетни като цяло”. Изобщо, при такова поднасяне на нещата, в един момент човек забравя къде се намира всъщност. В съзнанието ми изникна случка от м. Септември, когато пътувах до един малък град и реших да ползвам по предназначение съответното санитарно помещение на автогарата. Учтива възрастна жена ме погледна сериозно и без никакво чувство за хумор ми отправи категоричен въпрос :”Спешно ли е?”. Отговорих, че не, не е спешно, но ми предстои още път докато стигна до другия край на градчето, така, че би било добре... Жената се смути и се заоправдава :”Ами аз... защото, нали няма вода днеска... та ако не е спешно...”. Естествено, отказах се. И през ум не ми мина да се замисля как е издържана в архитектурно отношение неработещата тоалетна. Другото, което ми изникна в съзнанието, е една чужденка, която преброди геройски тъмния, кален двор на едно заведение, за да стигне до съответното място. Разбира се, скоро се върна разочарована, тъй като “там няма тоалетна, има само дупка”. Та, мисълта ми е, следната: нямам точна идея колко струва една национална конференция, но при всички положения е повече от една тоалетна. Нормално ли е изобщо да разискваме въпроса на високо ниво, да обсъждаме архитектура и дизайн или пък позицията на институциите? С приказки въпросът няма да се реши. Той е проблем като всички други проблеми – решава се с действие. Разбира се, важно е да се признае, че проблем съществува, да се осмисли и признае нуждата от действия за неговото решаване. Дали след три (!) национални конференции на тема “Тоалетни” ще намеря поне едно годно за ползване такова помещение на автогара или ж.п. гара? Нека помисля.... ами, не. Защото тези, които разискват по конференции, не употребяват автогари и ж.п. гари, нито пък техните тоалетни. А обикновените хора са свикнали “Ако не е спешно...” (и ако има вода) да си употребяват домашните “дизайнерски” такива.
Честит ден на... конференциите!