вторник, 28 септември 2010 г.

Черната котка

Черната котка
в тъмната стая
пристъпва тихо,
неуловимо.
След нея в сенките
сама блуждая...
Все се надявам -
непоправимо.

Черната котка
бавно вечеря -
взех, че и дадох
самотата си.
Нямам представа
какво ще намеря
ако се разровя
в душата си...

Черната котка
сама решава
кога е време
да се намерим.
В тъмната стая
по- топло става :
обичаме се,
не лицемерим...

вторник, 21 септември 2010 г.

Погрешно

Някой е написал погрешно

редовете, които се случват :

тиха, студена неделя,

нещата пак се закучват...

Дали ще може за малко

да си получа живота ?

Да хвана стопа за Варна,

да включа автопилота,

да се събудя призори

в пясъчно - златно ложе...


А после да се пречупя,

защото знам, че не може...

сряда, 1 септември 2010 г.

Художникът

Художникът рисуваше усмивка –
защото лятото си тръгна без посока,
защото вятърът подгони листите,
а пък реката стана по- дълбока...

Художникът безкрайно се стараеше
да улови момента на усмихване,
в който светлината си играе
на прилив преди тягостно притихване.

Художникът унесено рисуваше,
додето зимата не взе боите му.
Усмивката му се получи тъжна.
И бавно пропълзя в очите му...