Select Language

Чужда улица

Тази улица е стара и крива,
в тъмнината две локви дебнат,
там, където внезапно завива
един кестен е мълчи враждебно.

Непоръбени, зли тротоари
ме препъват без явна причина...
Тази нощ пролетта ме завари
на чужда улица... И ме подмина.

Разпиляните стихове

Разпиляните стихове
объркано лепнат
по ръцете, по празните листи...
Има мигове, в които
светът се обръща.
А нали всички бяхме артисти?

Разпиляните стихове
прилежно събират
неразказани сънища за неслучени срещи.
И пропуснати мигове...
Толкова мигове -
изиграни, отровени, грешни....

***


Незнайни са онези пътеки,
по които снегът все се връща.
Нищо на света не е случайно –
той подозира, че пак съм същата.


Все така чакам на прозореца,

все така кърпя надеждата,
сама си пия болките,
сама си късам преждата...


Снегът внезапно си тръгва

с крачки широки и мокри...
И облекчено въздъхва
моят препатил, стар покрив. 

***

Знам, че понякога се смее,
защото мрази да плаче.
Тя сякаш в друг свят живее,
там не ме пуска обаче.
Успокоих я : "Обичам те!",
а в очите и буря се мярва...
Тази жена в огледалото
сякаш никога не ми вярва!

Краят на зимата

Днес вятърът остана да нощува
в изпотрошените ми, мокри клони.
Луната се престори, че не чува
и всеки стих от слабост се изрони.

Останките от блудкаво прощаване
оставиха следи в калта на двора.
Не се очаква ново заледяване,
а само лека пролетна умора.

"за преди вечеря"

Зеленото в очите ми не пасна
на снежно- пасторалната картина.
Дали пък рамката не беше тясна,
или защото вън е още зима?

Накрая все пак нещо ще се случи
и някаква усмивка ще намеря.
Човек на всичко може да се учи -
и на усмивка "за преди вечеря"!