Select Language

Предесенно

По клоните на кестена седяха вещици
и късаха листата пожълтели.
Свариха чай от цветни шумотевици
и пяха до зори фалшиви трели.

Посмях се на обърканата муза,
която някак си ги вдъхновява
и с поглед на осъмнала медуза
поех към есента. Дали съм права?

Нещо друго


Аз съм просто една песъчинка.
Някога може би съм била скала,
а сега вълните ме търкалят.
Безполезна съм – нямам крила.

Аз съм тихия шепот в тревите -  
в най- ниското, близо до корена.
Аз съм хладния дом на мъглите.
Аз съм книга, отдавна затворена.

И когато ме будиш призори,
в оня синкав предутринен мраз,
все пропускаш простата истина:
нещо друго ти трябва, не аз...