Select Language

Повод



Не стъпвай върху спомените ми!  
С тях се завивам,
когато нищо друго не остава.
С тях уморено, призори заспивам,
когато тишината натежава.
Не стъпвай върху тях, ще ми потрябват,
защото другото е многоточие:
насън незнайни пътища ме грабват,
наяве лепна в хаос и безочие.
А есента е повод да се счупя
като пресъхнала и мъртва клонка.
Не мога още лято да си купя –
и станах пак на дните си пионка.
Остана само споменът от вчера,
когато лятото ми се усмихна.
Събудих дух от стара табакера
и в дланите му есента притихна.

Късно

Морето е безкрайно уморено
от шум и смях на приливи и отливи.
Все по- зелено, и все по- студено
морето се затваря. Скърцат покриви.

Смокините разказаха за времето,
което се разпадна из часовника
щом лятото понечи да си тръгне.
Тълкувам чужди сънища в съновника.

Над грапавите улици се будят
пресипнали и все по- хищни гларуси...