Без лято

Не може да е все лято –

не помня някога да се е случвало,

дори в най- лудата ми младост,

дори в сънищата ми беззвучни.

Имам един джоб спомени –

люпя и плюя в страни от пътя.

Поне един е силно отровен.

Два- три за черни дни ще скътам.

Пребродените пътища се натрупаха

под ноктите ми изпотрошени.

Без лято винаги се залутвам –

или пътеките са сгрешени?...

Есенно

Бих ти разказала за есента,
ако имаше какво да се разкаже.
Всичко се свежда до мокри листа
и мъгла – зад душата ми даже.

Вечер костите ми болят объркани
от соления смях на вятъра.
Тротоарите глъхнат разчовъркани.
Въртележките свиват шатъра.

Попих мътния цвят от очите си
преди някоя кула да срине.
Търкулиха се като кестени дните....
И това, Слава Богу, ще мине!...