Клепсидра

Превръщам се в клепсидра – остарявам
и времето тече из мене бавно.
Едно си спомням – други две забравям,
и най- накрая всичко става равно.

Секундите покапват във минути,
минутите се стичат с болна жажда
докато часовете се прелеят...
И кръг се ражда. Само кръг се ражда...

И ако някой преброи случайно,
ще срещне много хиляди години,
в които съм се стичала до равно.
Пак чакала съм времето да мине...

Констатация

Надявах се, че още ще вали -
поне докато стане тихо в мене.
Надявах се, че няма да боли
изгубеното в тишината време.

Оплетени в надежди и във страх
цъфтяха думи в тъмното. За кратко.
Убиваш ми като проклето зрънце грах
изгубено под пода на палатката...

Поличба

Разсипах сол – и знам, че ще се случи. Все някога ще дойдат и за мене – онази, саблезъбата забрава, която никога не идва денем, онези ветрове между звездите, които бъркат с хаос тишината, онази непотърсена пътека, която знам, че точно мене чака. От мене ще останат шепа грешки, които сигурно ще преповторя. Животът си отиде по човешки. Сега вратата тихо ще затворя. Ще тръгна бързо, без да се обръщам, няма да има плач и пръст на буци... Все някога ще дойде мойто време. Разсипах сол, и знам, че ще се случи...