Select Language

Есенно виждане

Очите на невидимото щастие
се плъзнаха по мокрите ми длани
и паднаха на есента в полите -
при листите, от вятъра събрани.


И само есента успя да види
как привечер гнездата опустяха.
Очите на невидимото щастие
се плъзнаха в страни - и ослепяха...

***


Началото е безсловесен, кисел призрак,
който жадува за кафе и още сън.
Зъбати колела задвижва времето
преди да е просветнало навън...

Средата е безсмислено говорене,
съшиване на шарени парцалки,
изравяне на мъртви, сухи корени,
прашинки радост – малки, твърде малки...

Въртим се, докато припадне клоуна,
докато в погледите зейне яма.
Началото е беден, кисел призрак,
а в края съм сама. И друго няма...

Дишане

Вдишвам дълбоко. Задържам. Издишвам.
После вдишвам отново живота си.
Теб души ли те кротката липса на смисъл,
или само за мен е гарота?

Вдишвам. Вятър свисти и извива
в алвеолите, в бронхите, в кривото гърло...
Натежават безсмислени празни пространства.
Дали после е болка, или тежест е първо?

Всъщност, няма значение. Вдишвай, издишвай,
и преди да помислиш, вдишай отново.
Не е дадено да познаваме тази пътека,
по която въздишката стига до Бога.

Усещане

Най-тихо е преди зората, знам го.
А утрото не знае, че подслушвам.
Опирам се на липсата на думи –
с кафе и празнословия закусвам...


Из кухите аорти на сърцето ми
висят мълчания като заспали прилепи,
а счупения граал на мечтите ми
не се лепи...и пак не се лепи...


Къде да сложа нямото усещане,
с което те посрещам късно нощем?
Сега чуй тишината преди изгрева
и после ще ти кажа всичко. После!