Извинение

Исках да е просто и смислено -
като цвете:
съвършена подредба на атоми.
И, ако може, да не разказвам
от какво боледува душата ми.

Оказа се сложно и хлабаво -
като клопка.
Тишината се трупаше в ъгъла.
Заприличах на слепия си кошмар -
на приятел, когото съм лъгала.

Пак ще бъде чисто и смислено -
като цвете,
щом се науча да си прощавам.
Съвършена подредба на атоми
е простата истина: съжалявам!

Смелостта ми

Смелостта ми
затропа с токчета по тротоара –
„Бързаме, закъсняваме...”. Къде е пожара?...
Пак забравих, че нищо и никому не съм длъжна!
Тя е толкова синя, че направо е тъжна!
Първо вляво до ъгъла, после втората в дясно,
после хора и улици...после – не е ясно...
Колко стана часът? Не, че има значение,
но така ми е нужно време за развлечение...
Смелостта ми
потъна в чаша водка на бара
и запали поредната дълга цигара,
разпиля се в клавишите на рояла,
разля се по струните на китарата бяла...
Не успя окончателно да се събере,
и часовникът цъкна : „И така е добре!”

Зимна градина

Снегът спря.
Утаи се по клоните
и попи тишината от нищото.
Не умирам - студът ме изрони
Ти раздухваш жарта из огнището.

Само студ
впива зъби в ръцете ми
и догризва краката на сенките.
Някой друг лепи смях по лицето ми
и рисува в прозорците сценки...

Колко труд!
А Сизиф си замина
и заряза скалата на хълма.
Над безчувствена зимна градина
тишината е кръгла и пълна...

Аз откраднах
окото на Мойрите
и видях оня ъгъл в сърцето ти,
в който ти засадих незабравки...
Мислех, че са замръзнали...
                                         Ето ги!..