понеделник, 28 май 2012 г.

Докато



Докато посивява косата ти
аз чета. После правя салата.
После спя. И се губя в мъглата.

Докато се смалява лицето ми
ти работиш. На табла играеш.
После пиеш. И после - не знаеш.

Докато с теб делихме си хляба
той изсъхва. И остарява.
Хваща плесен. За нищо не става.

Докато през живота си тичахме
все мълчахме. И се обичахме.
И се губехме. И се намирахме...

Вече можем ли да се разбираме?

сряда, 23 май 2012 г.

Някакво следземетръсно настроение


***
Понякога, ала само понякога
пиша с черно мастило. И думите
се редят като неми вдовици –
безумни,
неповикани и непомислени
дълго чакали слепи птици.
Нощем с остри, мастилени ръбове
режат корена на вселената,
и страха ми гротескно гримират.
И, сами в самотата си, спират.

Понякога, ала друго понякога
празни листове хапят ръцете ми
без да знаят защо са живели...
Глухи като вселената.
Бели.

вторник, 22 май 2012 г.

Бурени

Смехът попи в стената, побеля
и сякаш се разтвори в хоросана.
Небето се присви и заваля,
а край стената бурен се захвана.

Под покрива увисна тишина,
която твърде много думи знае.
В бръшляна се процежда светлина –
и плевелът за плодове мечтае...

Сънувах, че прозорците – очи
ме гледат сякаш мога да се върна.
Под бурените нищо не личи,
не виждам към какво да се обърна...

*

Отминалите дни лежат под прага –
ненужно, непотърсено наследство.
Дори не помня от какво избягах...
Тук беше къщата на мойто детство...