Казвали са ми, и то много
пъти, че който не помни, трябва да пише.
И аз усърдно записвам:
Хляб
Съседът от 2-ри етаж
Тоалетна хартия
Колежката Еди-коя-си
сол
Да разбера коя е онзи
певица от някакво риалити, дето казала
нещо интересно
Шоколад
Списъкът ми има само
седем параграфа, но пък е списък – от
него могат да се направят хиляди
обобщения, да се изведат важни изводи
за състоянието на моята личност и на
обществото като цяло. Зависи на кого би
потрябвал един такъв списък.
По т.1 – Хлябът е насъщен
за моето семейство, въпреки, че е вреден
според някой изследвания. Ако бях
отбелязала дребната подробност, че
хлябът трябва да е бял и топъл, нещата
съвсем щяха да загрубеят и можеше да се
извади изводът, че съм лоша майка, която
не мисли за здравето на детето си, но аз
предвидливо не записвам подробности -
знае ли човек кой ще му прочете списъка?
По т.2 - Съседът от 2-ри
етаж е нашият домоуправител, когото
ние, живущите в този вход, много уважаваме.
Записала съм го, защото трябва да мина
да му дам пари за асансьор. Но четящият
може да помисли каквото му е на душата,
защото всеки чете със собствени очи
чуждите списъци. Не случайно според
едни философски трактати има истина
обективна, субективна, относителна и
абсолютна. Кой знае коя ще ми се падне...
По т.3 – тоалетна хартия.
Днес прочетох някъде, че през 1990-та една
студентка скачала пред университета,
защото искала дънки от кореком, а
тоалетната хартия била рядкост. Честно,
не си спомням да е била рядкост както
прословутите коледни банани, но от друга
страна беше отдавна... Мислех да поговоря
със съпруга си за това, струва ли си
човек да строи барикади за едната
тоалетна хартия? Може би в някакъв момент
всенародното недоволство е преминало
към цената и качеството на съответната
хартия, и нещата са ескалирали? Може
дори да се опитаме да си припомним ние
защо скачахме. Сигурна съм, че тоалетната
хартия нямаше нищо общо, а дънки и двамата
имахме.
По т.4 –
Обещах на тази колежка да идем заедно
за дънки. Защото сега не е като някога,
когато хората с дива радост висяха на
опашки за заветните панталони. Сега
просто излизаш в обедна почивка, харесваш
си модел и дори не е нужно да се записваш
в „листа на чакащи“. На емблемата на
първите внесени в Соц. Република България
джинси, имало магаре, та затова противно
на целия свят,
у нас е прието да се търсят „donkeys”.
Умеем да си създаваме
прецеденти, не може да се отрече. Ако е
имало маймунка, сега щяхме да търсим
„monkeys”. Горе
– долу по това време едно дете решило
да се похвали на английско „другарче“
с придобивката си - „pair
of donkeys”, а нетактичното
западняче възкликнало: „Чудесно, а на
балкона ли смяташ да ги гледаш?“. Ние
с колежката, обаче, чинно ще си закупим
по един чифт и дори няма да се хвалим.
По т.5 – солта, която
също е насъщна. Би могло да се разсъждава
и тук – солта на живота, солта в раните,
солта, която ускорява размразяването
и предотвратява поледици... Не знам колко
торби сол сме изяли, за да стигнем
докъдето сме стигнали, но май ще трябва
още доста да хапнем, за да се окажем на
нормално място... Но в моя списък се има
предвид просто морска сол, от онази, с
която се правят загряващи торбички за
синузит. Други трактовки и интерпретации,
мисля, не са възможни, макар, че винаги
може да се набърка киселото зеле...
По т.6 – Онази, която и
да е тя. Започвам да имам проблем - не
разбирам околните. От една страна, всички
се възмущават на „културния феномен“
чалга. От друга страна, непрекъснато се
говори за Нея – вездесъщата чалга-
певица, която се явява един вид мерило
за всичко, от фалшиво пеене, през готвене,
до модата „без деколте, с повечко паети“.
Пространството се насища с обобщения
за света, чудеса на граматиката, философия,
а една недоспала муцуна бълва мъдри
мисли и стратегии за нечие изгонване.
Явно трябва да си взема бележка и да
вляза в унисон с общественото мнение,
та затова тази точка стои в Списъка. Или
мога спокойно да пратя тази точка по
дяволите?
По т.7 - Шоколад! Това е
най- лесният начин човек да се почувства
щастлив, въпреки, че живее... там където
живее и по съответния начин. Шоколад е
нужен, и трябва винаги да е в наличност,
защото по улицата ходят депресирани и
нещастни люде, които сигурно от години
не са се сещали да посегнат към това
средство. Мисля си, че при определени
обстоятелства и хлябът, и солта, че и
тоалетната хартия могат да предизвикат
взрив от хормони на щастието, но никой
не ги разглежда от тази им страна.
Това е – списъкът е
готов. Сега очаквам да предизвика
сензация, някой да обяви домоуправителя
и колежката за врагове на народа, а друг
да награди чалга-певицата с орден „За
храброст“. На мен, в качеството ми на
анонимен списъкосъчинител, не ми е нужно
чак такова внимание. Не съм ли щедра?
Със здраве, отивам да
поскачам за цената на тоалетната хартия,
за факта, че имам дънки... или за нещо
друго, чиято същност още не ми е убягнала.
Всъщност, няма да скачам, не ми пука, че
има хора, които допускат, че съм червена,
зелена или небесно- катранена.
Съжалявам
само, че няма цвят „Свободен човек“ -
бих поскачала за него.
Текстът е публикуван в сп. Тема
