Трънливо

Защо полето ражда голи тръни?
Навярно някой има нужда от венец
да украси човешкото безсилие.
Невинността ще избере синчец.

Звездите неизменно избледняват,
а времето ще донесе забрава.
Вършее тръни вятърът в полето.
Кой доброволно би поискал слава?

Близо

Близо съм.
Бих могла изведнъж да протегна ръка
и да сляза в средата на нищото.
Мога и просто да поседя така -
на ръба на света, разнищена.
И макар, че съм прах, споделена със вятъра,
не повярвах, че звездите са мъртви отдавна.
Близо съм!
И посоката сякаш е вярна,
а протегнах ръка - и светът се разпадна.

***

Какво си е мислела тази улична лампа,

преди да се хвърли в калната локва?

Дали прекалихме с посреднощното виене,

или пак е сънувала, че е лодка без котва?

И какво да направим, ако светлината

пожълтява от страх в тротоарната кал?

Да сглобяваме свят от спасени отблясъци?

Да сънуваме лодки с весла? И е спрял

оня грозен часовник, който дебне минутите.

Само тъмната част на луната разбира -

една депресирана улична лампа

обикаля край локвата, и не ѝ се умира...

Навътре

Снегът измисли една кратка песен

за побеляващите ми очи.

И после пяхме - припевът е лесен,

а в края може да се помълчи.

Призрачни стъпки скърцат замечтано

навътре, под настръхналата кожа

където всеки вик умира рано,

преди зората да намери ножа.

Някакво такова едно...

Понякога много ми се иска да знам
не непременно, а като част от програмата:
каква е разликата между дългото многоточие
и правата линия в кардиограмата?

Някъде из безцветните клони висят
лекокрили, сребристи, наивни надежди -
или парцали от лепкава, зимна мъгла,
зависи кой - откъде - накъде я поглежда.

А човекът, който съществува без време,
събира следите си и ги запарва с чая -
като лек срещу настинка и главоболие,
и срещу безследно угасване в края...