понеделник, 27 май 2013 г.

Ескизи II

Мечтата е крехкият, пъстър витраж,
през който разглеждам вселената.
Безнадеждното користно чакане
се разсипа със смях по паважа.

От острия ръб на тишината
се хвърли един несбъднат сън.
"Спиш ли?"- попита вятъра
и измете греховете ми вън.

Измерих и последното измерение,
което невъзможния смисъл побира.
А някъде има и такъв прозорец,
на който цветята не умират.

понеделник, 13 май 2013 г.

Лабиринт за слепи птици

И ти си човек -
и над тебе небето
виси като тежка
и мътна сълза,
криволичиш по задънените
коридорчета на сърцето си
и се вкопчваш по ъглите
като дива лоза.
И се плашиш от призраци,
и крещиш в тишината си,
и се молиш за жалкото,
разпокъсано его...
Ти си просто объркан,
тъмнолик лабиринт.
Аз съм сляпата птица
в него.

вторник, 7 май 2013 г.

Вишнево


Все чукам на тежко залостени порти -
няма кой, няма кой да отвори.
И да ме питаш, не знам причината.
Никой не може да отговори.

А над портите искрено цъфтят вишни -
само вятърът, само вятърът знае
колко дълбоки са сухите корени
и кой има правото да мечтае.

Без начало, наивно отшумя денят ми -
и какво, и какво ще зачене?
Вятър духна и белите вишневи цветове
леко слязоха долу, при мене.