четвъртък, 29 август 2013 г.

Спасение

Събрах си счупените стихове
и тръгнах към студената си къща,
в която знам, че никой не ме чака,
в която съм си аз, и съм си същата...

И всъщност, вече не сънувам принцове,
а само белите коне - препуснали
през равнината на деня, през блатото,
в което се удавих... Не, нали?

Отдавна подозирах, че отсъстваш.
Стените ми ме зяпат състрадателно
и се събират в ъгъл. И клюкарстват.

Няма спасение от думите, приятелю...

петък, 23 август 2013 г.

Този свят

Този свят непрекъснато се опитва да свърши,
без да знае, че всъщност още не е започвал.
Търси една прашинка в окото на слънцето,
а душицата му е сляпа. Нищото се проточва.
И ако детските сълзи означаваха нещо,
щях да съм параван за случайни събития -
сладолед, хвърчила, въртележка със лебеди,
прости истини...
А светът ослепява от себе си.

четвъртък, 1 август 2013 г.

Нощно

Изсвирена от упорит щурец нощта,
оказва се, е твърде кратка песен.
Покълнаха светулки из тревиците
и си припомних думичката "есен".

Татулът зрее в синора, до житото,
а чайки хвърлят крясъци нататък.
Попитай ме сега: "Какво е лятото?",
и ще ти отговоря - недостатъчно.