Мокра привечер в края на краткото лято.
Онзи миг, в който се будя - и тебе те няма.
Призракът на китайска роза в ъгъла.
Смешната, много стара жилетка от мама.
Неподозиран хербарий в средата на разказа.
Сладко от боровинки, сварено в друг живот.
Копче, което не помни да се е закопчавало.
Белези по сърцето ми.
И луна в оптимистичния си период.
