Select Language

Ела и доматите


Доматите – казваше баща й, - не са като хората: където го посееш, там ще поникне, че даже може и човек да стане. Домати като нашите никъде по света не мож намери!“ Теорията за незаменимите домати Ела знаеше наизуст. Беше я чувала стотици пъти, но все не можеше да се примири с мисълта, че хубави домати може да се отглеждат единствено и само в техния двор. Затова реши да провери. Не, че нямаше доверие в приказките на баща си, но проверката си е проверка.
И не, че толкова се беше затъжила за полска работа, нито пък толкова си нямаше работа, но един прекрасен ден тя запали колата и отиде в предградието, където имаше общински парцели. Общината отдаваше тези парцели под наем срещу скромна сума и там всякакви ентусиасти отглеждаха каквото решат – зеле, чушки, моркови, домати... Почти всички вършеха това за удоволствие, имаше и такива, които се престараваха, а най- много бяха семействата с деца. Има такива родители, които искат децата им никога да не допускат идеята, че доматите виреят в супермаркета, а млякото се материализира направо в кутии...
Съседи на нейния парцел бяха един прекалено мотивиран китаец, който поливаше зелето си през ден, и един поляк, който засади червено цвекло и тикви и се кълнеше, че ще отгледа най- голямата тиква в града. Ела се усмихваше учтиво, докато привързваше стъблата на своите домати, и си мислеше, дали в Полша някой му е казал, че като полските тикви никъде освен в Полша не мож се отгледат.
Първата година теорията се оказа наполовина вярна – домати безспорно имаше, но бяха малки и неугледни. За сметка на това бяха сладки и от тях стана чудесна салата. Може би неуспехът се дължеше на факта, че Ела не се стараеше много, не ходеше през ден да полива и наглежда, нито пък отскубваше всеки плевел преди да си е помислил да се застои. Каквато и да беше причината, а най- вече, защото работата в „градината“ я успокояваше и унасяше в спомени, тя реши да повтори опита. Втория път се престраши да поиска семена от баща си, който се отзова с готовност, но не забрави да отбележи, че „едва ли ще стане нещо, защото като нашите....“. Общинският служител се зарадва, когато видя, че отново тя ще наеме парцела, а съседът – китаец се усмихна поощрително, защото вече беше засадил своята градина. Съседът – поляк не се виждаше никъде, навярно разочарован от това, че тиквите му не станаха огромни. Ела определи точно кои дни от месеца ще ходи да поработва и да наглежда доматите си, и се стараеше да спазва графика си. С повече грижа и внимание, а може би защото тя вече беше натрупала опит и знания, а може би все пак от семената, но доматите се развиха чудесно, родиха много плод и имаха прекрасен доматен вкус. Когато ги събра и докара в къщи, тя направи куп снимки, на които позираше победоносно усмихната, с огромен, яркочервен домат в ръка. После, естествено, тя направи няколко салати и покани приятели, с които въобще не спориха могат ли или не могат доматите да виреят навсякъде, а просто ги изядоха.
За третия опит, на третата година, тя вече имаше собствени семена от миналогодишната реколта. Този път освен домати, Ела реши да посади и малка леха с подправки, лук и два-три корена чушки. За цвят на салатата, не за друго. Вече беше краят на лятото, личеше си, че „градината“ и тази година ще даде изобилен плод – ще има салата, ще има и снимки...
Свечеряваше се и светлините на Чикаго ставаха все повече и все по-нахални. Ела прехвърляше в апарата си снимките и избираше кои да разпечата на хартия и да изпрати на баща си – ако пощенския раздавач стигне тази година до малкото селце в средата на България, ако въобще има пощенски раздавач, и ако въобще има селце...
Излизайки от тесния парцел, тя закачи лехата с чубрицата и магданоза и въздухът се изпълни с познати миризми, които напомняха за дома. „Видя ли, татко? Не само, че виреят, ами са си много добри доматите! - усмихна се тя наум. - Излиза, че и те са като хората – където ги посееш, там ще поникнат, ще пораснат, ще дадат плод и пак ще станат на салата. И кой може да каже дали е от земята, от слънцето, от корените или от чепатия характер на растението домат? “

публикувано в сп. Тема

Няма коментари:

Публикуване на коментар