Select Language

Жирафи, крокодили и демокрация




Реших да разкажа приказка по шведски маниер – неограничена във време, пространство, пол, раса, и всякакви подобни дисциплиниращи фактори. Понеже се опитвам да съм съвременен родител и досега разказвах за принцове, принцеси и други полово ориентирани животни, много се изненадах коагто се оказва, че това е било абсолютно погрешно и невъзпитателно от съвременна гледна точка. Вероятно по тази причина синът ми твърдо отказва дори да се опита да обуе обувки с тънки токчета... Според нормите на възпитание в Стокхолмската държавно финансирана детска градина „Егалия“ висшият израз на демокрация е формирането на неопределена личност, която има възможност да избира измежду всички варианти на съществуване, обитаване, живеене, живуркане, оцеляване, битуване и прочие. Разликата с нашите деца е в това, че у нас е прието да се ориентираме главно към оцеляването, с оглед на това, което ни се случи през последните 20 години. Интересното в шведският модел детска градина (освен това, че е налична и достъпна) са обръщенията към питомците - в среден род, за да не се ограничават възможностите за избор, и приказките, в които се разказва за двойка мъжки жирафи, отглеждащи крокодилче, или за самотни родители, или за групово отглеждане на деца, но в никакъв случай не за принцове, принцеси и традиционни семейства. Питам се, как при всичката тази неопределеност, толерантност и демократичност една националистическа крайнодясна партия има място в парламента и е трета политическа сила в Швеция. Но въпросът е толкова конкретен, че е направо неприлично да му се търси отговор.
Та висшият израз на демократичност, който демонстрират шведските педагози, ме подтикна да взема и аз да разкажа една неопределена приказка, туку-виж съм успяла да поправила непоправимите щети, нанесени от Малкия принц :

Имало по едно време едни жирафи. Те били няколко на брой - няма да ограничаваме бройката, макар, че самите жирафи не са от най-дружелюбните същества и винаги гледат отвисоко на останалите. Те били приятели, индивиди, същества всякакви такива неща, а всъщност по цял ден се чудели какво точно са. Живеели в една далечна... както и да е, живеели някъде си, щастливо. И както си живеели, установили, че много им се отглежда крокодилче. Изобщо не помислили, че крокодилите обикновено се хранят с жирафи и от сутрин до вечер мислели позитивно и неопределено, но в антикризисна посока. Най-самоотвержено те извадили от блатото едно крокодилче, обяснили му колко са прекрасни и дружелюбни, и то, понеже било малко и заблудено, доброволно решило да живее с тях. Жирафите влагали всичко във възпитанието на крокодилчето. Така то се научило да не изяжда роднините и приятелите на своите осиновители, да си мие зъбите сутрин и вечер, да облича дрешки в разкривени, неопределени форми, да се отнася с разбиране към маймунджилъците на маймуните, да мисли позитивно в критична ситуация и още куп полезни жирафски познания. Но, когато го видели на разходка с осиновителите му, останалите животни в... онова там място, на което живеели, се разсмяли. „Леле, какъв крокодил сте повели със себе си!“ - казали те на осиновителите. „Стига де! - намръщили се осиновителите – Къде е толерантността в това общество? Вие не знаете ли, че принципите на демокрацията позволяват всеки да изразява себе си по начина, по който иска?“
Ама разбира се, че знаем! - казали останалите животни – Та нали ние сме демосът в тази демокрация! Просто се чудим къде се пресичат пътеките на жирафите с тези на крокодилите.. Но всъщност, това си е ваша работа, разбира се, докато не ни засегне пряко...“
Така животните събрали всичката си толерантност, демократичност и търпение, и живяли в разбирателство с крокодилчето и неговите осиновители. До момента, в който крокодилчето пораснало и станало на дължина малко повече, от колкото жирафите - на височина. Тъй като било истински крокодил дълбоко в себе си, то мечтаело с крокодилски мечти и все по- често забравяло добрите обноски, на които толкова се мъчили да го научат горките му осиновители. И накрая неизбежното се случило – дошли на гости павианите и си тръгнали с няколко по- малко... После дошли на гости зебрите – една от тях изчезнала...
Защо се случва това?“ - запитали се жирафите - „Къде сбъркахме? Лоши родители ли бяхме?“
Вие правите от крокодила жираф!“ – казало крокодилчето, мъдро дъвчейки опашката на зебрата – „Не е станало кой- знае какво, просто изразявам себе си – нали е демокрация...“
Жирафите помъдрували над този казус, съгласили се, събрали цялата си толерантност, демократичност и търпение и започнали да мислят за спасителен план. Измислили няколко, но нито един от тях не бил достатъчно спасителен и достатъчно планиран, за да проработи. И сега стоят жирафите насред ... мястото, на което там си стоят, и мислят какво да правят преди неопределен брой от тях да изчезнат необяснимо и завинаги...

Нещо не ти се получи много позитивно – отбелязва синът ми. - А не можеше ли просто принцът да целуне принцесата и всичко да е ОК за близките сто години?
- Ами не, няма да може, демокрация е все пак! - отговарям аз, леко ядосана, че никой не оценява усилията ми. - И, моля, докато заспиваш, помисли дали изобщо (и за кого по-точно) има значение, от какъв пол били жирафите...!

Публикувано в сп. "Тема"

Няма коментари:

Публикуване на коментар