Select Language

Саламът, Санчо


Свободата, Санчо, е нищо без салам. Не, че салама е нещо без свобода – което идва да изясни, че всичко в природата е свързано. Влизайки стремглаво в кварталната бакалия малко преди ключът да се превърти в ключалката, познай за какво си мисля? За салам! Не за това на коя планинска верига, връх или град е кръстен – опитвам се да сметна колко салам ми трябва, за да се чувствам свободна. Не съм добра в сметките, затова обикновено или купувам недостатъчно (т.е., твърде бързо свършва саламът), или пък твърде много (т.е.,  започвам да се чувствам толкова свободна, че обмислям как ще се махна от тук завинаги).

И изобщо не е жалко, защото съм наясно колко необходим е салама за моята свобода. Вземаш си, значи, салама в торбичката, и започваш да употребяваш свободата си на спокойствие. Най- често аз употребявам свободата си, за да мога ясно и честно да изразя какво мисля за роднините на управляващите. И за тези на бившите управляващи, и за тези, които вече никога няма да управляват нищо, но пък поуправляваха колкото да иде конят в реката… Как си представяш, Санчо, да обоснова мислите си, ако не съм дала 1/22 част от заплатата си, за да купя салам? С другите 21 части трябва да се опитам да платя ток, вода, парно, хляб, транспорт, минали погрешни пресмятания, бъдещи евентуални инфлации, няколко магистрали и социалното включване на малцинствата. За собственото ми дете остава факта, че още съм жива – и нося салам понякога.

Свободата да мога да избирам от хиляда вида салам много ме радва. Имам тази свобода, и много ми се иска някога да я употребя, но поради факта, че саламът е продукт, който е крайно необходим за съществуването ми, обикновено се примирявам с едно и също непретенциозно име. Иначе току-виж съм купила твърде малко салам, и тогава свободата ще се превърне в делириум, от който не мога да избягам.

Друга свобода, която често употребявам, е тази да мога да се придвижвам свободно където ми е потребно – вечер обикновено ми е потребно да пресека улицата и да се придвижа до панелния си блок. Не е кой- знае какво, но все е свобода някаква. С парче салам в торбичката човек получава илюзията, че може да си позволи наистина да отиде някъде…някога…

Естествено, имам пълната свобода да не купя салам. Но този вариант отпада, защото тогава няма да имам свободата да си направя сандвич, докато си пиша глупостите, нито пък свободата благородно да се откажа от сандвича си в полза на здравословното пестене на салам. Като резултат, глупостите, които пиша ще излязат толкова постни, че никой няма да си направи труда да ги прочете. Така смисълът от свободата на словото ще иде на кино, а тази свобода е от изключителна важност за световната демокрация, за равновесието в природата и в частност – лично за мен.

Организмът, Санчо, се нуждае от витамини, белтъчини, соли, малко романтика, много свобода… И достатъчно салам.



http://www.vchera.bg/salama-sancho/

Няма коментари:

Публикуване на коментар