Select Language

Грахови зрънца


Кой знае защо, за обяд готвачката беше сготвила грах – обикновена постна яхния. Няма нищо по-трудно от това, да накараш дете да изяде цяла порция от това ястие, особено ако детето е специално. Не, че всяко дете не е специално, но някои са по-специални от други, това го знае всяка детска учителка. Всъщност, и всяка майка го знае, но го пази в тайна дори от себе си, поне докато детето стане тийнейджър и не проличат всички „специални“ качества. Само готвачката сякаш не го знае, или просто не се интересува от това.
- Госпожице, аз знам, че ти не си истинска принцеса, и тогава не ми заповядвай! - каза твърдо една малка, но истинска принцеса, а съвсем мъничкото краче в розово пантофче тропна лекичко, за повече категоричност.
Че малката принцеса е истинска, личеше веднага – не само по прическата с милиард шнолички и по розовата рокля, щедро бродирана с мъниста и паети. „Принцеса“ е начин на мислене – това е нещо, на което малките момиченца се учат веднага щом проходят. Не го ли научат навреме, после може да се окаже късно, защото непоправимите вреди от еманципацията се случват неусетно. Заличаването на порочно мислене в стил „Аз мога всичко сама“ често е невъзможно. А когато едно момиченце е родено като истинска принцеса, такова порочно мислене е абсолютно недопустимо.
Малката принцеса навири носле и обърна розово гръбче на несправедливия свят, а небесносините очички упорито се впиха в замъка, който чакаше стопанката си навън, в пясъчника. От своя страна, несправедливият свят в лицето на Госпожица Неистинската принцеса се огледа безпомощно и затъркаля грахови зрънца из металната купичка с обяда. Всъщност, има ли въобще хора, които обичат постна грахова яхния, независимо дали са истински, или неистински особи? „Че кой пък би повярвал, че съм принцеса?“ - запита се Госпожицата и тръсна късите си, тъмни къдри. Крадешком погледна към огледалото, но нищо не подсказваше такава възможност – нито плетената блуза, нито памучната пола. На всичкото отгоре, нямаше нищо розово или бляскащо, нито паетено или мънистено... Според Андерсен, истинността на една принцеса се проверява точно с грах. Но едва ли някой е карал принцесите да го ядат – би било много конфузно да се окаже, че нито една принцеса не понася да дъвче топчета със зелен цвят.
Бащата на Госпожица Неистинската също не обичаше грах – и то не защото е царувал някога, или пък зли роднини са го карали да спи върху грахови зърна. Причината се криеше в спомените от място, наречено „казарма“, за което не можеше да се определи със сигурност дали е било весело и полезно, или отегчително и ненужно. Във всеки случай, то имаше пагубно въздействие върху идеята, че грахът става за ядене. Явно отношението се бе предало по наследство и на дъщеря му заедно с тъмните къдрави коси. Госпожицата погледна малката принцеса, която свиваше устни и присвиваше очи в опит да покаже, че е твърдо решена да не отстъпи. Напук на ината на малката, Госпожицата внимателно загреба с лъжицата си две зрънца, бавно ги сдъвка и преглътна.
- Ами какво ще обядва тогава нашата истинска принцеса? - обърна се тя към розовата нацупена
картинка.
- Шоколадова торта и ягодов сладолед! - заяви малката, а дълбоко в погледа и се мярна издайническа сянка на съмнение. „Аха, ето, че и ти не си истинска принцеса, ето, че се съмняваш“ – помисли си Госпожицата, усмихна се и каза бодро:
- Чудесен избор, но имаме само грах и обикновен компот от кайсии. Предлагам да се опитаме да хапнем заедно, защото иначе и двете ще бъдем гладни, а една истинска принцеса като теб никога не може да бъде гладна.
Докато малката разсъждаваше върху неумолимата логика, половината от порцията изчезна между ситните бели зъбки.
- Госпожице, и аз не харесвам да ям грах... - плахо се обади един малък принц.
- Ако не си изядеш всичко, никога няма да се омъжа за тебе! - подметна през рамо малката принцеса и въпросът приключи съществуването си, преди да е възникнал. Малкият принц задъвка съсредоточено.
„ Някои малки момиченца имат талант да са истински принцеси още преди прохождането си – помисли си Госпожицата и приглади памучната си пола. - А други цял живот търсят истински принц, който ще ги направи истински принцеси. В съмнението ли е ключът, или в граховите зрънца?... “
Децата легнаха да спят следобеден сън и Госпожицата се загледа навън, в пясъчния замък. „В сънищата си всички са истински...“ – помисли си тя. После се измъкна на пръсти, за да намери готвачката и да я попита дали не се намират случайно няколко сурови грахчета, за един експеримент, не за готвене.


Публикувано в сп. Тема

Няма коментари:

Публикуване на коментар