Select Language

Безцелно с цел грабеж


Когато бях дете, „полицай” беше „лоша” дума . Ако случайно някой сбърка да я употреби, веднага биваше настъпен, сритан по пищяла и поправен шепнешком, защото „добрата” дума беше „милиционер”. Поне в моето семейство и двете думи бяха от тези, които е по- добре да се избягват на принципа „Да не чуе дяволът”. Сега е обратното: „милиционер” е веселяшкият герой от вицовете за социалистическото ченге, докато „полицай” звучи гордо и е символ на закона и реда. При цялата тази съществена разлика, остава едно недоразумение: защо „ченге” остава „лоша” дума във всички положения? В края на краищата, ченгето си е ченге, независимо дали е милиционер, катаджия, депутат или архидякон. И всички последствия от това му се полагат по право.
„Мотае се из града безцелно с цел грабеж“ - пишеше на последната страница в зеления паспорт на един познат, който се разхождал из Созопол някога си. За неосведомените, зеленият паспорт беше една малка книжка, в която пишеше всичко – от адреса и местоработата, през бенката на носа, та чак до безцелното мотаене из курортно градче в разгара на сезона. Спомних си тази „забележка“ когато срещнах в социалната мрежа онова полицейско писание, в което адресът е улица „Ханко Брат“, пък и покрай другото, в което се споменава някой си „Цанко Церековски“. Бях напълно сигурна, че времето на великите милиционерски тъпотии е отминало, но отново се оказах неправа. Сега се чудя дали социалистическото ченге, с всичките му кусури, не е било за предпочитане пред съвременния полицай – със самочувствие, с образование, с претенция и... неграмотен. Защото да си неграмотен полицай е съвсем различен тип необразованост, не е същото като онзи ученик, който смята, че заради хубавата Елена Аспарух разгромява Хитлер при Ватерло. Или пък любимата ми ученическа констатация: „Смъртта на цар Симеон сложила край на живота му“.
Лошото е, че ако накажеш с глоба един неграмотен полицай, както постъпи обществото в конкретния случай, това няма да промени факта, че той е неграмотен. Това няма да промени и душата му, в дълбините на която той дори не се досеща колко погрешно би могло да бъде незнанието. Глобата няма да промени и съзнанието на полицая, в което наказанието е безспорно незаслужено, защото какво е една такава дребна неточност в сравнение с риска и отговорността, която се носи от охранителя на закона?
Самият полицай, разбира се, не носи персонална вина за своето невежество. Вина за това има преди всичко онзи начален учител, който е допуснал това невежество да стигне до гимназия. След това онзи гимназиален учител, който поради незаинтересованост, ниска заплата и лични драми вероятно изобщо не е подозирал за него. След това човекът, който е подписал някаква евентуална диплома за висше образование. И накрая – началникът, който е подписал назначението му като властимащ фактор, който пожелателно ще защитава закона. Разбира се, никой от тях няма да поеме своето парченце вина, но пък всеки от тях ще извика на площада с пяна на уста, че държавата се води от невежи, които не знаят да управляват, а законът не се зачита защото е направен некадърно...
Спомних си и странното чувство отпреди месец, когато всеки крещеше в лицето на другия „ти си невежа“. И никой не се досети за старата максима, че не е страшно да не знаеш, страшно е да не искаш да научиш. А най- страшното, което си причиняваме в незнанието си, е власт в ръцете на незнаещия. И кой, в края на краищата, е невежа – този, който не познава Ханко и брат му, или този, който отрича закона без да го познава, или пък този, който налага собствения си закон, защото сме му дали тази власт в невежеството си? Всички знаем (някои само подозираме), че властта е тази, която превръща обикновения невежа в тиран.
В Индия смятат, че особено злите хора се прераждат в насекоми, а убийците - в нощни гърнета. Не ми достига въображение да си представя в какво би могъл да се прероди един невеж властник.

Публикувано в сп. Тема

Няма коментари:

Публикуване на коментар