Select Language

Ние, които не знаем


Синът ми не слуша новините сутрин. Затова пък аз ги слушам: „…Съвременното общество преживява криза…”; „… Съвременния човек е подложен на сериозни изпитания…”; „… Цивилизационния модел се разпада…”; „…Вече нищо не е такова, каквото предполагаме, че трябва да е…”.

И още куп претенциозни дрънканици в смисъл „О, колко сме мъдри, образовани и цивилизовани!”. Всъщност се оказва много лесно да излъжеш себе си, че си гениалното творение на природата, наречено „човек”. А в същия момент изключваш дори беглата идея, че топлата вода е измислена когато (или защото) някоя миниатюрна мармозетка (или нагъл павиан) случайно си топнала дупето в минерален извор. Не, че оттогава започнала да се „цивилизова” и да си топли вода. И изобщо, фактът, че някой ползва топла вода, прави ли го цивилизован или гениално творене на природата? Всичко е измислено и подредено отдавна, а това, което всъщност правим ние, е непрекъснато да преподреждаме, без дори да знаем първоначалната цел на съответната подредба. А отговорът на въпроса „Защо, по дяволите, децата ни се избиват без причина?”, остава загадка.

Някога си, в тъмните времена, в които се учеше Обществознание, ние не узнахме нищо за обществото. Една наплашена учителка заявяваше, че „количествените натрупвания преминават в качествени изменения”, а проклятието на капитала убива човещината, и това беше всичко, което ни е нужно да знаем по въпроса. Свободата ни се изчерпваше с адски реакционната идея да пътуваш „на стоп” до Варна през юли и да носиш твърде тесни дънки. После се оказа, че има неща като „свободна воля” и „право на избор”, за които подозирахме, но нямахме ясна представа. И се втурнахме да ги търсим със силата и убедеността на 20- те си години. В търсенето си срещнахме нищета, глад, страх, право на избор и абсолютна невъзможност да го упражниш, свободна воля да продължиш да съществуваш – или да престанеш да мизерстваш, никакъв капитал и още по- малко човещина…

Все пак стигнахме до там, че светът (или поне европейската му част) ни прие, макар и леко условно. Не, че би му хрумнало безусловно да отвори границите и пазарите си за нас, които доскоро смятахме купуването на „Лада” за подвиг, но поне е факт, че фигурираме на картата на „цивилизования” свят. Въпреки, че в някои стари и уж „цивилизовани” държави не правят разлика между принадлежащите към българския етнос и чергарите, които наричат себе си роми. Измислихме топлата вода, подредихме я като приоритет, потопихме си дупетата… и се оказа, че не е кой- знае каква философия, дори мармозетките са го правили. Е, що ги ручахме ония жабета, тогава? „Жизнен опит – безполезен опит”, беше констатирало извънземното Шчекн-Итрч в една любима книжка на братя Стругацки. Но пък всеки човек ще отговори, че безполезен опит няма… или може би не е така…Защото на опитните зайчета обикновено им се раждат опитни зайчета, а не мармозетки…

Децата ни пораснаха. И започнаха да се избиват без причина. Оказа се, че не е достатъчно да признаем, че имаме вина, без всъщност да сме много наясно в какво е вината. Не е достатъчно и да хвърлим обвинения в лицата на Системата, Държавата, Образованието и Общественото съзнание. Най-малко пък е необходимо признанието, че всъщност нямаме идея за причините. Децата били „индигови”, „кристални”, „асоциални”, „хиперактивни”, „свръхагресивни”… Чистата истина е, че ние не знаехме на какво да ги учим и затова те пораснаха по-ненаучени дори и от нас. Ние самите не употребихме живота си по предназначение, а го пропиляхме в оцеляване. Както всеки родител, и аз съм се питала някога, струва ли си да искам от детето си да бъде добро, да постъпва правилно, да дели доброто от злото, да познава черното и бялото… Защото собствената ми превита гърбина знае много добре, че не си струва. Защото черното, дори да го познаваш, остава винаги черно, дори ъглите му да сивеят, а бялото, дори да ти се струва съвсем бяло, може да съдържа допълнителен цвят, който грейва с цялата си ужасност при определени обстоятелства… и тогава нещата престават да са такива, за каквито ги мислим, а цивилизационният модел се разпада с грозен кикот. Ние станахме големи и съзнателни хора в ненормална среда, в която нямаше и помен от цивилизация и справедливост. Взехме погрешното решение да родим децата си в тази среда с дивашкия оптимизъм, че някой ден „нещата ще се оправят”. За нас тогава „оправянето” се свеждаше до нормална работа за нормални пари, хляб, дом… топла вода.. .След година нещата за някой се оправиха до степен джакузи, а за други остана просто надеждата от дъното на кутията на Пандора. През това време болестите и и нещастията вече отдавна се бяха разлетяли по света, а ние изобщо не си направихме труда да ги забележим – от незнание, че те наистина съществуват и са много по- страшни от липсата на джакузи. Дори от липсата на топла вода са по-страшни, но и днес трудно ги забелязваме.

Казват, че чистото детско съзнание усеща интуитивно несправедливостите и лъжата. Може би затова сърцето ми прескочи два удара, когато наскоро видях онази тълпа озверели деца, която смесваше нацистки, шовинистки и чисто маймунски викове, докато се чудеше срещу какво всъщност протестира по „Витошка”. Твърде много несправедливости и лъжи натрупахме още в самото начало на живота им. Може би, без да искаме, сме ги научили само и единствено на това, на което успяхме да се научим сами, без помощ от Системата, Държавата, Образованието и Общественото съзнание, защото оцеляването на давещия се е лично негово задължение, дълг, отговорност и пр. Цялата истина е, че сме успяли да открием за пореден път Законът на джунглата, който също е измислен твърде отдавна.

Павианите го уважават. А децата им не се избиват…

http://www.vchera.bg/nie-koito-ne-znaem/

Няма коментари:

Публикуване на коментар