Черната котка
в тъмната стая
пристъпва тихо,
неуловимо.
След нея в сенките
сама блуждая...
Все се надявам -
непоправимо.
Черната котка
бавно вечеря -
взех, че и дадох
самотата си.
Нямам представа
какво ще намеря
ако се разровя
в душата си...
Черната котка
сама решава
кога е време
да се намерим.
В тъмната стая
по- топло става :
обичаме се,
не лицемерим...
Тук се разказва за трамваите, хората в тях, хората извън тях и сутрешното ми лошо настроение
вторник, 28 септември 2010 г.
вторник, 21 септември 2010 г.
Погрешно
Някой е написал погрешно
редовете, които се случват :
тиха, студена неделя,
нещата пак се закучват...
Дали ще може за малко
да си получа живота ?
Да хвана стопа за Варна,
да включа автопилота,
да се събудя призори
в пясъчно - златно ложе...
А после да се пречупя,
защото знам, че не може...
редовете, които се случват :
тиха, студена неделя,
нещата пак се закучват...
Дали ще може за малко
да си получа живота ?
Да хвана стопа за Варна,
да включа автопилота,
да се събудя призори
в пясъчно - златно ложе...
А после да се пречупя,
защото знам, че не може...
сряда, 1 септември 2010 г.
Художникът
Художникът рисуваше усмивка –
защото лятото си тръгна без посока,
защото вятърът подгони листите,
а пък реката стана по- дълбока...
Художникът безкрайно се стараеше
да улови момента на усмихване,
в който светлината си играе
на прилив преди тягостно притихване.
Художникът унесено рисуваше,
додето зимата не взе боите му.
Усмивката му се получи тъжна.
И бавно пропълзя в очите му...
защото лятото си тръгна без посока,
защото вятърът подгони листите,
а пък реката стана по- дълбока...
Художникът безкрайно се стараеше
да улови момента на усмихване,
в който светлината си играе
на прилив преди тягостно притихване.
Художникът унесено рисуваше,
додето зимата не взе боите му.
Усмивката му се получи тъжна.
И бавно пропълзя в очите му...
Абонамент за:
Публикации (Atom)