Halloween-ска приказка

Тази приказка непрекъснато свършва,
а принцесата всеки път е истинска -
въпреки всичкия грах и мърша
душата й пак не става на тиква.

Тя знае куп безболезнени начини
да си изгуби в полунощ обувките,
как да спи стогодишни сънища
пълноценно и без преструвки...

Време ли е да се прегърнем есенно
с принца на всички призраци?
Тази нощ една Пепеляшка
търси вретено. И знаци...

Dejeuner de matin d' apres Jacques Prevert

Той си тръгва -

като в старата приказка

тихо,

без да пие кафе,

без да взема чадър и манто...

Само мислите ми го проследиха.

Имаше нещо смислено, но къде е то?

Той си тръгва -

няма такава история.

Всички думи отдавна са казани

и подредени.

Под дъжда, под шума на листата,

под вятъра,

ще покрия лицето си с шепи,

а очите все пак ще оставя отворени.

И ще видя

как той си отива в мъглата -

без да бърза,

защото е адски бесмислено.

Няма начин!

Не спирам да се надявам обаче

нещо в мен да се счупи,

нещо в него да плаче...

Човещина

Неведоми са пътищата, всичките - като сънят на синя пеперуда. Не стигат до целта, а се препъват... И всичко е, защото аз съм луда. Неведоми са стъпките към себе си - като дете, което се събужда. Издирвам недовършени вселени, защото моята е много чужда. С върха на пръстите си ги усещам - пукнатини из кожата човешка. Неведоми са грешките понякога... Да съм човек, оказва се, е грешка.