Днес ли беше денят? Е, щом вече съм отворила очи, трябва да е днес. По изгрев слънцето предпазливо пристъпва към прашната улица, а смогът се вдига високо от хладния ветрец. Около пъстрите контейнери за смет мебелите се
множат за радост на клошарите. В пясъчника на детската площадка пък се множат
кученцата с кастрирани родители – за радост на любителите на чудеса. Светът се
обновява – някъде традиционно, другаде чудесно, а тук-таме по рационален начин.
„Добро утро!” щастливо ме поздрави
телевизорът. „Добро да е!” , отвърщам аз сънено и започвам да осъзнавам света.
Сглобявам си набързо един чаромат - кафето
не изкипя, защото го дебнах изпод дремещите си клепачи. Надявах се като в
рекламата някой да усети неповторимото ухание и да се присъедини към мен, за
да послушаме заедно приказките на телевизора, но в реалността се случва по друг начин. Телевизорът тъкмо разказва онази приказка, в която всичко е „Ех, на баба!”. И киселото мляко, и децата... Не, че имам
лично отношение към бабите (моята беше прекрасна жена, никога не щипеше бузите
на децата), само, че предпочитам собствените си патенти. Иначе, съществуват и
баби, които правят прекрасни баници...
Докато си пия кафето в
тишина и спокойствие, си мисля, че традициите все пак са точно това, което са –
липсващи. Традицията повелява за Великден яйцата да се боядисват по изгрев, а я
кое време стана... Дори някога да е имало смисъл в ставането преди
изгрев, аз никога не съм го намирала. Винаги съм била на мнение, че традициите
трябва да носят нещо повече от лично удовлетворение за бабите. И никога не съм
знаела, че е традиция бабите да квасят мляко – моята го купуваше от магазина...
Спомням някогашните си Великденски неволи: когато за пръв път трябваше да
боядисвам сама яйца за празника, купих три кутийки с боя – от онази с веселото
шарено петле, всъщност единствената, която се предлагаше. Купих повече за в
случай, че една таблетка се окаже недостатъчна, а се оказа, че и три таблетки
не вършат работа. Уж направих всичко както трябва, а цветовете сякаш бяха
„трета употреба” – никаква яркост, никаква изразителност, нито пък настроение. Чудих
се какво да правя и накрая пренебрегнах всичките дълбокомислени инструкции и
капнах по две капки олио във всяка купичка с боя, а после повторих процедурата
с потапяне на яйчицето. Цветовете не станаха по- ярки, но поне общото
впечатление беше като от стихийно бедствие с непредвидими последици. И днес
това ми е любимият метод за боядисване на яйца, независимо от факта, че боите
вече не са като предварително изплакнати. Честно казано, този метод беше патент
на баба – дори не помня кога ми го е показвала, просто се е запечатало в мозъка
ми. Всъщност, запечатването на неща в мозъка на малки момичета е най-
традиционното занимание на всяка уважаваща себе си баба. Но кой- знае защо,
никой още не се е досетил да рекламира продукта си чрез това...
На следващата година
всичките ми яйца се напукаха, боята плъзна в пукнатините и салатата имаше странен
червено-жълто- син вид. Баба ми много се смя тогава. Аз пък се чувствах
глупаво. Също толкова глупаво се чувствах и когато се опитах да замеся козунак
– получи се нещо неопределимо, с форма на изгоряла плитка и почти същия вкус...
След още година - две
вече бях станала истински майстор на боядисването на яйца. Листенцата от
здравец и магданоз се отпечатваха чисто, цветовете ставаха наситени и ярки,
имах си запас от винена киселина за кристали и специална четчица за рисуване на
фигури... нито напукване, нито омазване до ушите в цветовете на войната. Баба
имаше честта да ми услужи със стар чорап, защото всеки знае, че е древна бабина
традиция нищо да не се изхвърля, дори то да е старо и скъсано. Така е – всяко
нещо с времето си, с опита си и с неуспехите си.
Добродушната, белокоса
женица от екрана кваси мляко. Със захар – точно както изобщо не го обичам. Аз
слагам яйцата да се варят и приготвям боите. Баба отдавна я няма, а аз приготвям
приспособленията за боядисване на яйца така, както тя е запечатала някъде в
ъгълчето на момичешкия ми мозък – мокри, малки листчета здравец и магданоз,
памучета, напоени с боя, капки олио за непредвидими последствия, стари
чорапи...Все пак, традицията не е толкова липсваща – само е променяща се. Време
е да събудя всички, защото моята собствена домашна традиция повелява всеки да
вземе участие, да нацапа ръцете си с боя и да боядиса поне едно яйце – ей така,
за красота, за здраве, за късмет, за каквото му е нужно...
Публикувано в списание ТЕМА
Публикувано в списание ТЕМА
Няма коментари:
Публикуване на коментар