Хипотетично всяко нещо
на тоя свят заслужава свой паметник. На
практика много често паметници получават
с нищо незаслужили тази привилегия хора
и животни, дори митични същества. Любимият
ми паметник е този на Малката русалка
в Копенхаген. При положение че единствената
заслуга на русалката е случайното
влюбване във вятърничав принц, не мога
да си обясня защо жителите на града още
не са предприели подписка за разрушаването
му. Но е факт – този паметник е съвсем
непретенциозен, а в същото време е един
от най-обичаните и посещаваните в Европа.
Един от най-красивите европейски градове
- Прага, е украсен на всеки ъгъл с
гаргойли, химери и разни чудовища, чиято
заслуга е единствено в това, че са зли
и се предполага, че ще уплашат по-злите.
Струва ми се, че защитната им функция у
нас е заменена с темата за съветския
войник, но това е друг въпрос.
Представи си, че се
разхождаш из музеите на Капитолия с
детето си. Разказваш накратко историята
на Вечния град, легендата за създаването
му... После разглеждате статуята на
Вълчицата (Лупа)
с малките Ромул и Рем, говорите за
връзката между човека и природата, за
вечната човешка алчност и неоснователния
страх от бъдещето и неизвестното... После
хапвате джелато и детето завинаги остава
впечатлено от приказката.
А сега си представи Ню
Йорк, бика пред Wall
Street. Този
път разговорът тръгва от връзката между
човека и природата към легендата за
Златния телец, разните поверия за късмет,
големите пари и още по-големите
цели, може би дори към големия въпрос
за авторските права на скулптора и
цената на изкуството... После хапвате
„Топло куче“ с вредна кола, детето е
на седмото небе, а ти си един пълноценен,
знаещ и можещ родител.
Представи си сега, че
си в Сън Сити, ЮАР, на Моста на времето,
между статуите на слонове с извити към
небето бивни и дългоръки маймуни. Детето
е впечатлено както от звуково-светлинното
шоу, което съпътства влизането в парка,
така и от огромните статуи на животни,
осветени специфично. Разговорът сам
избира посоката си – връзката между
човека и природата, слона като символ
на мъдростта, легендите за разрушения
от вулкан древен град, върху чиито
останки е построен паркът, историята
на африканската република, разликата
между годините на апартейд и сегашното
положение... После се потапяте във водите
на изкуственото „море“ и разсъждавате
за завинаги изгубените чудеса на Африка.
Връщаме се у нас, в
центъра на София, НДК. Някой слънчев
следобед решаваш да заведеш детето си
на разходка и попадаш пред новосъградената
статуя на огромна катерица. Разговорът
взема плавния завой от връзката между
човека и природата към „Чип и Дейл“,
„Алвин и Катеричоците“, значението на
катерицата за съществуването, историята
и добруването на България, в частност
- на София. Наум си спомняш цветистите
имена, с които кръщавахме като деца
паметника с неопределима форма, посветен
на 1300-годишнината от създаването на
държавата, на чието място се мъдри
статуята. Преди това изкуствено
произведение да заеме мястото, там е
бил разположен „войнишки паметник“ -
плочи, на които са били изписани имената
на загиналите войници. Навярно твърде
обикновен, прекалено натуралистичен
или твърде исторически, така или иначе
– вече несъществуващ. На глас се опитваш
да намериш логика в нелепата катерица
– и не успяваш. После в главата ти упорито
отеква въпросът колко ли ще струва
грандиозното разрушаване на тази
приумица? Хапвате с детето по един дюнер
в името на международното сътрудничество
и солидарността с борбата за човешки
права в Арабския свят и се опитвате да
забравите, че сте срещнали в центъра на
един от най-древните градове в Европа
гигантска катерица с неизвестно
предназначение.
Та така, сега спри да
си представяш и иди до НДК, където все
още стърчат останките на „шестоъгълния
пето... крайник“, защото скоро може да
се случи чудо и на мястото да се усмихне
нещо добронамерено, с гигантски зъби и
без исторически, логически или какъвто
и да е контекст, което ще прати по дяволите
всеки опит за смислена разходка по тези
места.
Публикувано в сп.Тема
Няма коментари:
Публикуване на коментар