Мечтата е крехкият, пъстър витраж,
през който разглеждам вселената.
Безнадеждното користно чакане
се разсипа със смях по паважа.
От острия ръб на тишината
се хвърли един несбъднат сън.
"Спиш ли?"- попита вятъра
и измете греховете ми вън.
Измерих и последното измерение,
което невъзможния смисъл побира.
А някъде има и такъв прозорец,
на който цветята не умират.
Тук се разказва за трамваите, хората в тях, хората извън тях и сутрешното ми лошо настроение
понеделник, 27 май 2013 г.
понеделник, 13 май 2013 г.
Лабиринт за слепи птици
И ти си човек -
и над тебе небето
виси като тежка
и мътна сълза,
криволичиш по задънените
коридорчета на сърцето си
и се вкопчваш по ъглите
като дива лоза.
И се плашиш от призраци,
и крещиш в тишината си,
и се молиш за жалкото,
разпокъсано его...
Ти си просто объркан,
тъмнолик лабиринт.
Аз съм сляпата птица
в него.
и над тебе небето
виси като тежка
и мътна сълза,
криволичиш по задънените
коридорчета на сърцето си
и се вкопчваш по ъглите
като дива лоза.
И се плашиш от призраци,
и крещиш в тишината си,
и се молиш за жалкото,
разпокъсано его...
Ти си просто объркан,
тъмнолик лабиринт.
Аз съм сляпата птица
в него.
вторник, 7 май 2013 г.
Вишнево
Все чукам на тежко
залостени порти -
няма кой, няма кой да
отвори.
И да ме питаш, не знам
причината.
Никой не може да отговори.
А над портите искрено
цъфтят вишни -
само вятърът, само
вятърът знае
колко дълбоки са сухите
корени
и кой има правото да
мечтае.
Без начало, наивно отшумя
денят ми -
и какво, и какво ще
зачене?
Вятър духна и белите
вишневи цветове
леко слязоха долу, при
мене.
Абонамент за:
Публикации (Atom)