Свободата
ми, милата, кърпи чорапи.
И избира
по- здрави конци.
Случва
се на разсъмване да се разклати.
Случва
се и привечер да нагорчи.
Свободата
ми, скъпата, трудно решава:
Пусто
или Празно? Тъмнина или Мрак?
Тихо
избухва, когато вземат
че незаслужено
ѝ подложат крак...
Свободата
ми, малката, бавно слиза
от разрушената
си камбанария
и си купува
въже. Защо ѝ е?
Нямам
представа, не мога да скрия...
Няма коментари:
Публикуване на коментар