Сърцата на прокъсаните облаци
туптят над улицата ми от кал и кестени.
Небето има цвят на ято гълъби,
което иска само хляб и песни.
Парцалените облаци разнищват
една мъгла от твърде дребни хора
и вечните им, кални неуредици,
и вечната им, кисела умора.
И тясната ми кестенова улица
напразно се преструва на голяма
Сърцата на прокъсаните облаци
туптят. А другото е драма.
Няма коментари:
Публикуване на коментар