Дъжд вали над бръшляните, дъжд…
Откровение – гръм – откровение…
Ще се случи, но само веднъж:
вдъхновение – смърт – вдъхновение.
По бръшляните плъзва тъга
като залез – слънцето се поряза…
Гледай – призраци се целуват в дъжда.
Сега просто не мога да вляза. J
Няма коментари:
Публикуване на коментар