Детски смях се люлее
на сребърна люлка...
Не ми е весело, слънце,
не ми е...
Не се научих какво ме
прави силна
и какво иска просто да
ме убие.
Детски смях плете утро
от цъфнали клони.
И дано слънцето да се
задържи!
Сериозно ли от кал сме
направени, Господи,
и защо си замесил в
калта и лъжи?
Детски смях накипява
в тревата пред мръкнало.
На съседната улица
плаче луна.
Сплитам рехав живот от
неслучени сънища
и разплитам надежди –
една по една...
Няма коментари:
Публикуване на коментар