Амнезия

Опитах се да взема малко смисъл
от сутрешния скреж по хризантемите,
защото мислех, че си спомням лятото,
а се оказа, че е друго време.

Понеже хризантемите не плачат,
а погледът ти се превръща в яма,
ще се прелея в есента без спомени.
И няма скреж по миглите ми. Няма!

Натюрморт

Отстъпих крачка - две, да видя в цялост
усмивката от грозната картина,
а цветните петна се сляха в сиво
и беглия им смисъл ни подмина.

Маса. Отдавна откъснати ябълки -
и греховете, които не сторихме.
Полупълна - полупразна чаша.
Хляб - не за него се борихме...

И отстъпвам назад до безкрайност,
до ръба на смълчаната цялост.
Вече нямаме грозна картина -
само рамка. Платното е бяло.