Мария (Донева или друга)

Дъждът който най- вероятно злослови за нечии бели, прегорели любови. Мария, която се усмихва в мъглата от хора и улици, и цветя, и позлата. Топлият вятър, който бавно прилазва и нещо показва, разказва, доказва... Мария, която утре ще си отиде, защото е от далеч, но дойде да ме види. Ментов чай, който толкова мрази да чака. А февруари без причина е плакал... Мария, която се наслаждава на хората така, както не мога - от едната умора. Дъждът, който всичко искаше да измие. Или всичко да каже - от мен, до Мария. :)

Процес

Убивам времето.
Гледам дълбоко в очите му -
неясно, сякаш през пелена
виждам как светлината помръква.
Ако въобще е имало светлина...

Убивам времето.
То покорно умира.
И какво ми остана сега?
Тъга по върховете на пръстите,
и под белия сняг - тъга...

Убивам времето.
Или то ме убива.
Няма победители в тази война.
Просто взаимно не се понасяме.
Всичко е ясно. Няма вина.

Убивам времето.
И захвърлям трупа му.
Ако можех да го забравя - щях...
Уча се да живея в безвремие.
Преди да стана убиец, друга бях...