Select Language

Лидерът

Стоя отстрани на безопасно разстояние и наблюдавам нашето малко съобщество – социализираме се, употребяваме времето си пълноценно, усъвършенстваме комуникативните си умения, кипим от емоции... Такива сме си ние, продуктите на цивилизацията, умеем да се закрепяме на най- високото стъпало на разума, дори понякога действията ни да изглеждат напълно лишени от логика. Различни сме, но разликите ни сближават. Най- важното е, че отдавна сме преодоляли силата на естествения подбор и съществуваме въпреки него.
Ако се загледа внимателно човек, веднага ще забележи кой е лидерът. Не съм аз – аз съм този, който обича да открива света сам и не му пука дали някой го следва. Това е най- безопасната и сигурна стратегия за съществуване, независимо какво смятат учените. Още не съм решил дали въобще някога ще поискам да деля откритията си с някого. Имам си свои правила и си ги спазвам, когато искам. С лидера нещата стоят по друг начин – около него винаги има поне трима желаещи да спазват неговите правила, дори те да са напълно безсмислени. Винаги му се налага да оставя трохи за последователите си, но явно повече му харесва това, че въобще има последователи. А правилата му – не съм склонен да се определям като опозиция, но има някои наистина тъпи... Сигурно са прави онези, които мислят, че лидерските качества и умения не могат да се усвоят, а човек се ражда с тях. Мисля, че един „обучен“ лидер е като левичар, когото са научили да работи с дясната ръка – винаги инстинктивно ще се опитва да направи нещата по своя начин. Нашият лидер обаче не е от „обучените“, той е роден такъв. Толерантността ми започва да се развива в момента, в който осъзнавам, че не го обвинявам за това.
Моята работа е да съм умен – защото съм си такъв, и това не изисква кой знае какви усилия от моя страна. Неговата работа е да води хората, да дава интересни идеи, да мисли перспективно, да е смел и дързък, да поема рискове и отговорности... Освен това задължително трябва да изглежда перфектно, дори да се е наакал. Лидерът, за разлика от мен, непрекъснато се опитва да се хареса на всички. Всъщност, не му е много трудно, така както на мен не ми е трудно да съм умен. Той е забавен, лъже перфектно и никой не би се усъмнил в него, защото е толкова, толкова самоуверен. Умее да прави комплименти, когато се налага. Умее да пророни някоя сантиментална сълза, ако положението стане твърде напечено. Умее да накара хората да вярват, че е наистина прав. Има моменти, в които дори аз не бих посмял да се усъмня в неговата правота. Но правотата сама по себе си нищо не значи.
В момента лидерът строи път. Не му се получава много добре, защото върши всичко по своите си правила и не взема под внимание експертното ми мнение, но за мен няма значение, аз наблюдавам от безопасния ъгъл. Двама-трима от привържениците му помагат, останалите се радват. Накрая лидерът е горд със свършената работа и се оттегля на заслужена почивка. Разбира се, веднага пристига опозицията, превзема всичко, което става за превземане и започва ремонт на пътя. Лидерът наблюдава отстрани заедно с мен. Направо е бесен, но не смее да го признае от дипломатичност. Съветвам го да влезе в коалиция и да привлече нови привърженици, за да победи опозицията и да си върне пътя. Той е обнадежден, води преговори, усмихва се с най- чаровната си усмивка, предлага щедро бонуси и постове... Вярват му – в сравнение с опозиционния лидер той е по-красив, обещава повече, а най- вече блести с безкрайната си увереност в собствената правота. Такъв лидер просто не може да не изведе съобществото ни до мечтаното от всички светло бъдеще. Такъв лидер с едно мигване може да построи мечтания път.

Лошо. Опозиционният лидер също е взел мерки. Предстои грозна компроматна война, а може да се стигне и до открити сблъсъци. Напрежението се изостря, силовите структури за опазване на реда вземат спешни мерки. Опозиционният лидер хулиганства, демонстрира мускули и никакво желание за консунсус. Нашият лидер е на път да употреби сантименталните сълзи като оръжие за масово поразяване.
За съжаление, точно в този момент ме вземат от детската градина и не мога да проследя пряко развоя на драматичните събития. Строго секретна информация е, че камионът, за който е предназначен новия път, е мой, градинския Дядо Коледа ми го донесе. Това не би трябвало да има значение, но може да се използва от недоброжелатели - един вид, заради тебе, и твоят камион, и това, че ти е нужен път... Жалко, че ще трябва да чакам още един.
Утре всичко ще започне отначало – от строеж на път и сключване на коалиции.
Лидерът, разбира се, ще е същият.
Аз, разбира се, ще наблюдавам отстрани.



Текстът е публикуван в сп. Тема

Лебедова полупесен

Тази зима – белоока и белопръста
раздипли тънък лед по гърба на морето,
а гладните очи на лебедите
се напълниха със сълзи – и ето,
нехармонични и неромантични
телата им преодоляват студения пясък,
а в толкова белите им шии
няма място за песен,
няма място за крясък...

И точно тези безгласи птици
ми напомниха как те обичам -
както ледът обича своята зима,
както морето обича своя бряг...
Ако ти си светлата ми половина,
нека не съм най- тъмния ти мрак!