Лебедова полупесен

Тази зима – белоока и белопръста

раздипли тънък лед по гърба на морето,

а гладните очи на лебедите

се напълниха със сълзи – и ето,

нехармонични и неромантични

телата им преодоляват студения пясък,

а в толкова белите им шии

няма място за песен,

няма място за крясък...

И точно тези безгласи птици

ми напомниха как те обичам -

както ледът обича своята зима,

както морето обича своя бряг...

Ако ти си светлата ми половина,

нека не съм най- тъмния ти мрак!