Select Language

Halloween-ска приказка

Тази приказка непрекъснато свършва,
а принцесата всеки път е истинска -
въпреки всичкия грах и мърша
душата й пак не става на тиква.

Тя знае куп безболезнени начини
да си изгуби в полунощ обувките,
как да спи стогодишни сънища
пълноценно и без преструвки...

Време ли е да се прегърнем есенно
с принца на всички призраци?
Тази нощ една Пепеляшка
търси вретено. И знаци...

Dejeuner de matin d' apres Jacques Prevert



Той си тръгва -
като в старата приказка
тихо,
без да пие кафе,
без да взема чадър и манто...
Само мислите ми го проследиха.
Имаше нещо смислено, но къде е то?
Той си тръгва -
няма такава история.
Всички думи отдавна са казани
и подредени.
Под дъжда, под шума на листата,
под вятъра,
ще покрия лицето си с шепи,
а очите все пак ще оставя отворени.
И ще видя
как той си отива в мъглата -
без да бърза,
защото е адски бесмислено.
Няма начин!
Не спирам да се надявам обаче
нещо в мен да се счупи,
нещо в него да плаче...

Човещина

Неведоми са пътищата, всичките -
като сънят на синя пеперуда.
Не стигат до целта, а се препъват...
И всичко е, защото аз съм луда.

Неведоми са стъпките към себе си -
като дете, което се събужда.
Издирвам недовършени вселени,
защото моята е много чужда.

С върха на пръстите си ги усещам -
пукнатини из кожата човешка.
Неведоми са грешките понякога...
Да съм човек, оказва се, е грешка.