петък, 5 октомври 2012 г.

Човещина

Неведоми са пътищата, всичките -
като сънят на синя пеперуда.
Не стигат до целта, а се препъват...
И всичко е, защото аз съм луда.

Неведоми са стъпките към себе си -
като дете, което се събужда.
Издирвам недовършени вселени,
защото моята е много чужда.

С върха на пръстите си ги усещам -
пукнатини из кожата човешка.
Неведоми са грешките понякога...
Да съм човек, оказва се, е грешка.

Няма коментари:

Публикуване на коментар