Неведоми са пътищата, всичките -
като сънят на синя пеперуда. Не стигат до целта, а се препъват... И всичко е, защото аз съм луда. Неведоми са стъпките към себе си - като дете, което се събужда. Издирвам недовършени вселени, защото моята е много чужда. С върха на пръстите си ги усещам - пукнатини из кожата човешка. Неведоми са грешките понякога... Да съм човек, оказва се, е грешка. |
Няма коментари:
Публикуване на коментар