се плъзнаха по мокрите ми длани
и паднаха на есента в полите -
при листите, от вятъра събрани.
И само есента успя да види
как привечер гнездата опустяха.
Очите на невидимото щастие
се плъзнаха в страни - и ослепяха...
Очите на невидимото щастие
се плъзнаха в страни - и ослепяха...
Няма коментари:
Публикуване на коментар