Усещане

Най-тихо е преди зората, знам го. А утрото не знае, че подслушвам. Опирам се на липсата на думи – с кафе и празнословия закусвам... Из кухите аорти на сърцето ми висят мълчания като заспали прилепи, а счупения граал на мечтите ми не се лепи...и пак не се лепи... Къде да сложа нямото усещане, с което те посрещам късно нощем? Сега чуй тишината преди изгрева и после ще ти кажа всичко. После!