Select Language

Отговори за всякакъв случай


“Аз Ви благодаря за така пробутания въпрос...” - каза една сериозна фигура в един сутрешен блок и оправи настроението ми за деня. След такава реплика и толкова искрена благодарност да взема и аз да пробутам някой друг въпрос, може пък някой и на мен така искрено да поблагодари.
Първият въпрос се явява, докато се опитвам да се кача в градския транспорт. Защото едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто е да го направиш. Особено когато измежду навалицата на спирката се промъкват едни увлечени в работа работници по чистотата, които тропат с железни лостове по дебелия лед и “почистват” спирката тъкмо навреме, докато чакащите се опитват да се доберат до транспорта. Въпросът, който се опитвам да пробутам, е: “Сега ли му е времето?” Адекватният отговор, който получавам, е:“Ами кога???”
В процеса на придвижване разсъждавам над “Кога?”. И не само над него. Разсъждавам над въпросите – тези, за които благодарим, и тези, които пробутваме.
Въпросът “Кога?” предполага само чисти лъжи от всякакъв вид, защото моментът на случване на дадено нещо обикновено е къс, а се обобщава в някакви широки понятия. Така, че “Кога?” е въпрос, който сам по себе си предполага лъжа. Като отго-
вор също не ми изглежда логичен...
Така че мислено благодарих за така пробутания въпрос-отговор и денят ми премина нататък. Изкуство е да
се задават въпроси, защото ако не зададеш верния въпрос, рискуваш да получиш откровена лъжа в отговор.
Децата винаги питат “Защо?”. Всъщност това е прост въпрос, който не би трябвало да предизвика двусмислен отговор, но с удоволствие отговарям “Защо не?”. Това е въпросът, който е генератор на лъжи. Никога не може да има само един отговор, нито само една причина, нито само едно последствие...
Единственият смисен отговор на “Как?” е “Както Ви се харесва”, дори да не ви се харесва. Всеки друг отговор би бил увъртане – да не кажем, чиста лъжа. А относно “Колко?”, ами колкото - толкова. Това е положението, за съжаление.
Другият прост въпрос, който предизвиква моето недоволство, е “Какво?”.  Ами нищо. Или нещо – със същия успех. А “Дали?” Евентуално... възможно е... при условие че... може би...
След толкова трамвайни разсъждения се оказва, че повечето въпроси предизвикват лъжи, увъртане и никаква благодарност. Важно е и кому задаваме въпроса – на този, който знае верния отговор, или на този, който със сигурност ще благодари и ще премине нататък към по- важните отговори на незададени въпроси.
Всеки отговор спокойно може да е 42. Може и да е “Минус безкрайност”. По-важно е на кой въпрос отговаря този отговор. Някой беше казал, че е безсмислено да се задава въпрос, на който не се знае поне половината отговор. Друг пък беше
казал “Питай - и ще ти отговорят”. Не знам какво да попитам – вероятно защото не знам дори половината от отговора, или пък съм сигурна, че ще получа някакъв отговор, но не е ясно доколко той ще е истина и на кой от въпросите ми ще отгово-
ри. Защото имам много въпроси, просто ми е трудно да намеря точните, за да получа поне един верен отговор...
Публикувано в сп. Тема

Няма коментари:

Публикуване на коментар