Select Language

Снегът

Снегът е само съвършена липса
на цветове, на топлина, на грешки.
сега нямам какво да ти кажа -
дори думите не звучат човешки.

Нощем ехото замръзва сляпо
под натежала от мисли стряха.
Под снежно- бялото покривало
пътеките ми без дъх умряха...

Кошмари

Луната е неистинска, мъглива.
Сама събира сребърните мрежи
от локвите, от улицата крива,
от моите задъхани копнежи...

Прозорецът не свети – мен ме няма
и вещите ми трупат прах и смисъл.
Луната е пропаднала във яма,
а стиховете друг ги е написал.

В мъглата, дето лепне по пейзажа,
ме чакат две самотни, тъжни гари...
Когато се събудя, ще ти кажа,
че просто съм сънувала кошмари.