Скандално

Денят ми започна с един политик, който сякаш не разбра какво точно го питат. В резултат забрави откъде е тръгнал и къде смята да стигне – и просто каза това, което в действителност мисли. Още докато си пиех кафето, последва очакваната реакция: изказването веднага
беше обявено за скандално и всички взеха да се чудят дали нещо толкова скандално няма да произведе скандал в държавата... Винаги съм знаела, че не е на добре да се изказ-
ват на глас съкровени мисли!
Телевизорът пътьом ме уведоми за поредното си скандално разкритие – някакви хора взели някакви пари и се облагодетелствали от връзките си в някаква община. Това
било разкрито с помощта на хеликоптер – защото иначе не било въз
можно да се установи и да се докаже...“А, добро утро!”, рекох си
и излязох за работа.
В трамвая прочетох един “скандален” материал за случки отпреди половин век, които всички подозират и коментират, но кой знае защо стават скандални с появяването им в писмен вид. Когато нещо се шушука в продължение на толкова много години, рано или късно се превръща в скандал.
“Синът ви се държи скандално! Отказва да коментира разказа“Косачи”!” - заявява класната и аз обещавам да потуша скандала веднага щом се прибера. Всъщност синът мине знае какво да коментира. Понеже е само на 12 и е малко встрани от косенето, заявява, че според него разказът е странен. Скандално ми е, че го карам да коментира неща, които не познава, но не се скандализирам чак дотам, че да реагирам.
След това се сблъсквам с един познат ПиАр - колкото да науча кой, къде, защо и с кого се е напил, сбил, заспал, събудил и т.н. Така разбрах, че моя приятелка се е присъединила към
графата “скандални”, понеже боядисала косата си в лилаво. Зачудих се дали е добре да имам скандални приятели...
По някое време край прозореца премина поредната стачка, но не полюбопитствах да разбера дали стачкуват учители, лекари или студенти... Всъщност май протестираха пенсионери, които се надяваха най-сетне да получат добър старт в живота. Заради стачката се получи задръстване в централната част на града и съответно закъснях за среща с един “скандален” автор на поезия. Какво е скандалното на една поезия, сигурно никога няма да разбера, поради тази причина стигам до извода, че неразбирането на поезията (или въобще неразбирането) води до етикета “скандално”. Най-голямо неразбиране като че ли предизвиква истината – дали ще е в стихотворна форма, или ще е казана с циничната прямота на дете, дали ще е изкрещяна или
пошепната, тя си остава просто истина. На никого не му харесва чепатият и` характер, затова
изваждането и`  предизвиква панически реакции. Винаги първата страхлива стъпка е да се лепне голям жълт етикет. Ако случайно някога ми хрумне да говоря истини, веднага ще ме нарекат скандална. Само че аз съм страхлива. Внимавам да не наричам нещата
с истинските им имена, да говоря много и сложно, да се пазя от преки квалификации - иначе ще взема наистина да стана “скандална” и околните ще се страхуват да говорят с мен.
Освен това никога няма да се осмеля да си боядисам косата лилава.

Публикувано в сп. Тема