Публикации

Светлината, сенките и момичето

Срещнах я в един черно-бял януарски ден, в типичен градски оазис – малко кафене, в което хората идват с книга или лаптоп. Яна Лозева е почти такава, каквато очаквах - усмихната, загледана в себе си, но в същото време внимателно наблюдаваща другите. И защото се виждаме, докато се гледаме, разговорът ни тръгва сякаш се познаваме отдавна.

Момичето

Яна, която създава прекрасни, вълнуващи, много лични фотографии, е съчетание между момичешка крехкост и устойчива дълбочина – от онези дълбочини, до които се стига с усилие. Опитва се да е перфектна във всичко – и в проекта си „Пряка светлина”, и в бутиковата си книга с фотографии „Дълго лято”, и в работата си за списание „Свема”. 
Когато разказва за себе си, винаги започва от щастливото детство в Любимец – малък, южен град, любим и липсващ. Родена е в края на знаменателната 1989 година и е част от поколението на прехода, попило и ентусиазирания антикомунизъм от началните години, и недоверието, хаоса и страха от последвалите дни. „От една ст…

Божана без подправки

Варна от сутрин до вечер

Гранд шеф

Мартин Спасов накратко

Иво Тодоров - Никога не съм си позволявал да не бъда свободен

Елена Денева: Всички носим различни обувки