Select Language

Реалната приказка за обичането



Те са група млади, усмихнати ентусиасти. Другото, което може да се каже за тях е, че са хора, които живеят в мечтата си. Защото късчето земя на 25 километра от София е тяхната осъществена мечта. На това късче земя те живеят живота си по начин, който за мнозина е чужд, но всъщност отговаря на най- сложният от всички въпроси : ”Какъв е смисълът на един човешки живот?”.

В началото имало само поляна, обрасла с шипки и трева. После нещата започнали да се случват – бавно, трудно и несигурно. Помня, че малко им завиждах, когато ми разказваха за тяхното начинание – не за студените нощи и уморителния труд, нито за това, че са далеч от децата си, а за смелостта да протегнат ръка към мечтите си. Защото това е истинската смелост – да тръгнеш точно по тази пътека, по която искаш, дори да не знаеш къде ще те изведе, дори да много трудно...
Днес прекрасното късче земя е познато на мнозина като Конна база „АДГОР”. Тук един усмихнат екип от 6 човека отглежда 39 кончета, 3 кучета, 2 котки и много приятелство.  Тук има всичко, което човек може да си пожелае – прекрасна природа, коне и езда, свобода и любов. Пълното наименование е „Българско общество за естествени взаимотношения между човека и коня „Адгор”. В него е цялата философия на това,  което Ани и Веско започнаха като смела авантюра преди години – от едната страна е Конят (символ на свободата, небесното начало и слънцето в календара на прабългарите), а от другата страна е Човека и неговото желание да съществува в хармония с природата. Това, което Обществото предлага, е нещо просто, от което днес навсякъде има нужда –  обучение в естествени взаимоотношения. Обучението се извършва без никакви форми на насилие върху коня, защото основната цел е изграждане на взаимно доверие между коня и човека. На тази база се развиват възможностите на всеки кон, както и обучението му в съответната посока. На същата тази база се дава възможност и на човека да развие в себе си така ценните търпение, толерантност, комуникативност, умение за работа в екип, лидерски умения...

Лесно е да се разбере защо едни млади хора оставят столицата в страни от живота си, просто трябва внимателно да се вслушаме в думите им. А те започват почти по един и същ начин :
Ани : „Обичам работата си.”
Веско: „Обичам да съм сред семейството си и приятелите.”
Нина : „Обичам конете.”
Стамбата : „Обичам пълните със смисъл простички неща.”
Вяра : „Обичам конете, обичам и хората. Обичам живота.”
Обичта навярно е най- естественото състояние както на човека, така и на коня. А може би и на всяко живо същество. И – неподозирано за мнозина – можем да се научим да обичаме. Стига да имаме достатъчно смелост и желание.
Тази история не е приказка за сбъднатата мечта. Това е една от най- красивите истории, които са се случвали пред очите ми. Ако някога си задам оня сложен въпрос за смисъла, знам къде да потърся отговора.

Няма коментари:

Публикуване на коментар