Select Language

Суета



Ненаписани стихове
се пилеят по пясъка,
побеляват от сол
и горчат... И горчат!
Суета е – събирам ги,
връщам им блясъка,
после тихо ги моля
да мълчат... Да мълчат!
Побелях като пепел
в студено огнище,
а ръцете ми празни
все болят... и болят...
Суета е – събудих се,
пак нямам нищо...
Ненаписани стихове
си приготвих за път.

Самосъжалително

Понякога е трудно да те обичам –
сякаш тичам по мокри камъни.
Брегът все остава невидим,
а аз съм малко, нещастно човече...
Спирам до тебе тогава,
и чакам да минат вече
мътните води на съмнението,
черните води от забрава,
дори и онези златните
от празни приказки и плява...
Твоята тишина ме плаши
и нямам думи за нея.
Налях тишината в чаши.
Друго какво да налея?
Мислех си, че на този кораб
ние двамата ще сме екипажа...
От самосъжаление забравих
какво всъщност исках да кажа...