Самосъжалително

Понякога е трудно да те обичам –

сякаш тичам по мокри камъни.

Брегът все остава невидим,

а аз съм малко, нещастно човече...

Спирам до тебе тогава,

и чакам да минат вече

мътните води на съмнението,

черните води от забрава,

дори и онези златните

от празни приказки и плява...

Твоята тишина ме плаши

и нямам думи за нея.

Налях тишината в чаши.

Друго какво да налея?

Мислех си, че на този кораб

ние двамата ще сме екипажа...

От самосъжаление забравих

какво всъщност исках да кажа...