Суета

Ненаписани стихове
се пилеят по пясъка,
побеляват от сол
и горчат... И горчат!
Суета е – събирам ги,
връщам им блясъка,
после тихо ги моля
да мълчат... Да мълчат!
Побелях като пепел
в студено огнище,
а ръцете ми празни
все болят... и болят...
Суета е – събудих се,
пак нямам нищо...
Ненаписани стихове
си приготвих за път.