Няма „лоши” думи. Има неточни думи, неподходящи, нецензурни, но не и „лоши”. Думите не нараняват, чрез тях наранява този който ги е употребил. Така, че сами по себе си те не са носители на качества и не могат да бъдет „лоши”. Спомних си как преди години ме викнаха в училище на разговор с класната на сина ми, защото той употребявал „лоши” думи. В случая, лошите думи бяха „адски тъпо” и бяха изтърсени по повод песента „Бяла роза”, която се оказала любима на госпожата. Ами... разлика в музикалните предпочитания, какво да се прави :). Но думите не са виновни, за да бъдат обиждани.
Някога, когато бях малка, „лоша” дума беше „полицай”. Ако случайно някой сбърка да я употреби, веднага биваше поправен, защото легитимната и „добра” дума беше „милиционер”. Поне в моето семейство и двете думи бяха от тези, които е по- добре да се избягват (на принципа „Да не чуе дяволът”). Сега е обратното – „милиционер” е нещо тъпо като социалистическо ченге, а „полицай” е нещо добро и услужливо, при това не винаги тъпо. При цялата тази съществена разлика, остава едно недоразумение : защо „ченге” остава „лоша” дума във всички положения? Може би хората са забравили колко лош може да бъде един милиционер, или пък не са разбрали колко добър може да бъде полицая? „Катаджия” пък е особен вид „ченге” – нито е милиционер, нито „полицай”, той сам по себе си е „лоша” дума.
В този смисъл е и разбирането (и усещането) за думата „продавачка” – обикновено кисела, стипчива и горчива като посолен лимон. Чувах, че имало хора, които са си кръстили дъщерите с това име. Навярно на тях им се е случило нещо прекрасно, но невиждано у нас – някъде го наричат „любезна продавачка”, но на мен това словосъчетание ми е непонятно като замисъл. Нещо подобно, но доста по- категорично, се случва и с думата „депутат” – не обезателно с кисел привкус, по- скоро напълно безвкусна, доста често с натрапчиви, горчиви нотки. Относно „министър” – ами, не мога да определя дали е „добра” или „лоша” дума, това винаги излиза наяве няколко месеца след приключването на мандата. Дори да съм била 100% сигурна, че в случая думата е добра, в последствие излизат далавери, подкупи, корупция, в някой случаи се стига даже до неспасяемо лошата дума „ченге”... И словосъчетанието „държавна администрация” заминава натам и едва ли нещо може да го спаси. Всъщност, в моето битие тази дума присъства в контекста на „тример за нос” – нещо, което вероятно би било полезно някому, ако въобще се досети да го употреби някога. Което, разбира се, не прави непременно „лоши” думите „държавна администрация” и „тример за нос”. За разлика от „държавна администрация”, думата „държава” е определено „добра”, което се дължи на факта, че по света съществуват още много такива формирования, освен добре познатото на нас. За нечие щастие, те носят полза някъде, някому и за нещо, което прави звученето на думата позитивно и креативно. Навярно трябва да преразгледам вижданията си за „лошите” думи в този смисъл – много е възможно някъде да има положителни примери за „продавачка”, „полицай”, „депутат”, „министър”... Проблемът е в това, че колкото и да се опитвам да мисля позитивно за думи като „държавна администрация”, те сами като че ли не искат да минат в лагера на „добрите”. Това ме навежда на асоции като „кално блато” – „лошо” словосъчетание, в което сериозно може да се затъне без шанс за измъкване. Не е лесно да се мисли позитивно за „кално” или пък за „блато”. И мислейки за това дали думата определя поведението (от „продавачка” до „министър”), усещам, че има голяма опасност да попадна в кално блато и да определя нещата с „лошото”, безпомощно, но вярно словосъчетание на сина ми : ”Адски тъпо!”.
Няма коментари:
Публикуване на коментар