Дъждовно

Пътят сменя своята кожа –
сив, по- сив, после най- сив...
Тук дъждът безучастно отмива
счупени сенки в речитатив...
Прах от уморени звезди призори,
от нецъфнали слънчогледи по обяд,
от замръкнали скитници привечер,
и прах от спомени – за късмет...
Пътят пие дъждовните капки
като стара ракия – на глътки.
Мълчаливо, като на бдение -
първо по- малко, за настроение,
после повече, за опиване,
после – все едно, за забравяне.
Всяка глътка е преоткриване.
И е черна – като отравяне.

Пътят тук неусетно чернее –
черен, по- черен, най- черен...
И така до ръба на облака.
После завива. Неверен е...