Select Language

За следващия живот


Не знам защо не се сетих навреме,
докато времето беше без значение,
докато делникът само дремеше
на рамото ми като видение.
Можеше да поискам поне веднъж
една шепа звезди заблудени,
светла капка от вчерашен дъжд,
и сърце, изгоряло за мене...
Не поисках.
Оставих ги да изтичат нататък,
а когато ми трябваха, вече ги нямаше.
Не съм знаела, че мигът е толкова кратък,
и че болката от нямане е така голяма...
В следващия живот ще поискам от всичко!
Само дано се досетя навреме -
преди желанието да изтлее самичко,
докато делникът на сянка дреме.

***

Привързах дългия край на деня
за чужда, фалшива усмивка.
Привечер морето позеленя
и замечта за почивка.

Оставих сладко- кисели спомени
сами да крачат по плажа.
Знам, че не знаеш защо мълча
и няма да ти подскажа.

Ти си моето бездънно море,
с което не си говорим.
Лятото думите ни ще събере.
...Кому е нужно да спорим?

Тайна

Не съм ти казвала,
обаче знам
какво живее в оня тъмен ъгъл,
който е вечно прашен, зъл и сам,
а паяк името си е изстъргал.

Не съм ти казвала,
обаче там
на тъмно и студено семки чопли
страхът, че лятото ще си отиде
преди да съм успяла да се стопля...